42Не ме харесваш

Вървя по пътя си потънал във кал и прахоляк,
през цялото време съм гонил грешния влак.
Припъвам се на всяка крачка, изгубих си краката,
искам толкова много неща във центъра на нищотата.
Разкъсвам се на части от безплодни амбиции,
още търся мястото си и точните позиции.
Объркват ми се мислите от мнението на другите,
чудя се за какво ми е удобрение от преслугите.
Съдят ме, плюят ме, дори не ме познават,
защото са губещи но не го признават.
Нападат, хапят, така се пазят,
но в магазина не питат колко те обичат и мразят.
Парите ги въртят, щом си паралия,
даваш и не питат дали си лошият или добрият.
На колко добряци раздадоха хляб безплатно,
и на колко лоши погледнато обратно.
Припев:
Погледни ме, във очите ти виждам страхове.
Излъжи ме или признай че дори не сме врагове.
Въпреки това не ме харесваш нали но какво ми даваш ти.
Зад гърба ми смъртта ми говори,
знам не съм идеален но има кой да ми прости.
За да може на сутринта когато очите си отворя,
да кажеш че съм боклук и няма смисъл да се боря.
Само защото търся моят единствен начин,
чрез който да крачим а не да се влачим.
Шанса да го зграпчим е на половина готов,
родих се просто като Петър Иванов.
Държавата и квартала по свой образец ме изградиха,
напълниха ямата с помия и ме потопиха.
Надеждите ме изгориха,
няма да се извинявам че те се провалиха.
Изкарах шибаната курва от шибаната и дупка,
и шибаната курва и шибаната и путка.
Изкарах пари видях живота от другата му страна,
имах не само за сметки и храна.
Купих си усмивка но за тях съм пътник,
ако ме познаваш съм герой ако не престъпник.
Припев:
Погледни ме, във очите ти виждам страхове.
Излъжи ме или признай че дори не сме врагове.
Въпреки това не ме харесваш нали но какво ми даваш ти.
Зад гърба ми смъртта ми говори,
знам не съм идеален но има кой да ми прости.
Престъпление е че взех образование и ме остави на улицата.
Престъпление е че съм порода аз съм с глутницата.
Престъпление е че разбиха българските семейства.
Не е престъпление че коршума и върху теб действа.
Не е представление да го духа закона и цялото население,
което умря с раждането на чалгата.
Недай си боже утре да лежа във катафалката.
Момичето ми майка ми кой ще ги успокоява.
Заеби рапа заеби и шибаната слава,
нещата са много по дълбоки.
Искам себе си а не живот течащ на посоки,
да бъдеш мъж не е като да шибаш курвите на купона.
Или да заравяш трупове във вилната зона,
грешник съм не го отричам.
Дай ми това което заслужавам позволи ми да те обичам.
Припев:
Погледни ме, във очите ти виждам страхове.
Излъжи ме или признай че дори не сме врагове.
Въпреки това не ме харесваш нали но какво ми даваш ти.
Зад гърба ми смъртта ми говори,
знам не съм идеален но има кой да ми прости.