42Част От Твоите Спомени

"Понякога искам да кажа толкова много неща,
но не мога да открия думите с които да опиша всичко това.
Да опишеш как се чувстваш.."
Посягайки към мен за да ме достигнеш,
губиш себе си, а да го постигнеш,
да ме обикнеш колко ти струва?
Знай това е нещо което не се купува..
Няма цена, а и от друга страна,
истината може би е само една,
а тя - почакай още малко, стани,
ако има в мен добро, с него ме запомни.
Стаята затъмни - така е добре остави,
повярвай ми търсих думите за да го опиша точно,
никога не беше нарочно, не бях го планувал,
мислех си, че съм изплувал..
Че съм поправил моментите, които счупих,
греховете който изкупих, не бяха ли достатъчни?
или просто се изгубих, като лош сън
от който никога не се събудих.
И след време, когато се оглеждаш за мен,
аз ще съм част от твоите спомени,
но няма как да върнем времето назад..(х2)
Сега моя свят е между тези четири стени,
вдигни главата си и погледни,
не съм далеч, ръката си протегни,
може би чувството, че съм с теб ще те успокой..
Диря прекалено късно,
аз съм призрак, а може гласът мие като писък,
това е признак, че да губя се изморих..
Но явно нищо не зависи от мен,
а и така не си простих, че провалих,
мечтите на онова малко дете,
със петте букви описващи името, като камък,
а в края на тунела, надеждата е като лъч,
но колкото и да е ярък, докато не усетя топлината,
докато не оставя зад гърба си долината,
сенките и всички онези мъртъвци да
се превърнем в светци..
Да освободя духа си да го пусна да лети.
И след време, когато се оглеждаш за мен,
аз ще съм част от твоите спомени,
но няма как да върнем времето назад..(х2)
Сега единственото което знам е,
че хората от миналото ми е по добре да си останат там,
нямам какво да им дам, нека ме изпратят за последно,
да не ме оставят сам..
След като затворя очите мислейки за дните,
които сме преживели, кои моменти отново бихме изживели?
Може би когато ритахме топка зад блока през цялото лято.
Както и да е, изпитанията през които преминахме,
са най-добрия учител на позитивното мислене, най-добрия лечител.
Но погледнеш ли през очите ми,
ще видиш сълзите ми, което ме кара да се отдръпна,
а надеждата е като вода, но и тя е мътна,
може би трябва да преглътна последните си часове,
чувам гласове – ИДВАМ ..
И след време, когато се оглеждаш за мен,
аз ще съм част от твоите спомени,
но няма как да върнем времето назад..(х2)