Alvin and the ChipmunksВсе ти го отнасяш

дравей, звъня ти приятелко, пак с нова някаква хванах го.
Все ти го отнасяш, нали, щом той ми напълни очите с сълзи?
Вчера неволно ги видях, как не припаднах – не разбрах.
На твоето рамо ли пак “глупак” ще го наричам?
Хванах ги, мразя ги, казвам ти, ще ги убия!
Влюбени до уши, как, кажи, да не умирам?
Хванах ги, мразя ги, казвам ти, дано са доволни!
От мъже се пази, приятелко – наивните плащат си.
Здравей, звъня ти приятелко, все твоето рамо отнася го.
Какво той в нея видя? Нещастница – живота ми срина.
Само, че, казвам си сега, щастлива със него не съм била.
На нея си давам реда, любовта – нека всичко му има.
Хванах ги, мразя ги, казвам ти, ще ги убия!
Влюбени до уши, как, кажи, да не умирам?
Хванах ги, мразя ги, казвам ти, дано са доволни!
От мъже се пази, приятелко – наивните плащат си.
Джена:
Ей, ей, все ти го отнасяш.
Вчера неволно ги видях, как не припаднах – не разбрах.
На твоето рамо ли пак, на твоето рамо ли пак?
“Глупак, глупак” ще му викам пак!
Ваня:
Хванах ги, мразя ги, казвам ти, ще ги убия!
Влюбени до уши, как, кажи, да не умирам?
Хванах ги, мразя ги, казвам ти, дано са доволни!
Той и тя за ръка, а сега наивните плащат си.
Хванах ги!
Хванах ги!