Анастас ИвановМомице, райковленчице

Момице,райковленчице, мари,
райковска чапкън девойко,
точь ми вино да пия,
да пием да се опием.
Да ти дам, момне ле, да ти дам,
моено кончь хранено
да ездиш, да се наездиш.
От село в село да ходиш,
на конче да са големиш.
От село в село га ходиш,
червенен байрек да носиш.
Да ти дам, момне ле, да ти дам
моена пушка шарена
да стреляш, да са настреляш.
Да ти дам, момне ле, да ти дам
моена сабя огнена
да носъш, момне ле да носъш,
да сечеш, да са насечеш.
Да ти дам, момне ле, да ти дам
моено лето гиздило,
да носиш, да са наносиш.
Юначе, лудо и младо,
йе не съм луда гидия
да ехам конче хранено,
да носем пушка шарена,
да сурна сабя огнена,
да носем руба юнацка,
ами сам мома хубава
да галъм, да са нагалъм.