Когато съм на колене с пръсти заровени в пръстта.
Спомням си какво преди години баща ми каза.
Не си дошъл напразно на тази земя,
имаш не случайна мисия.
В ръцете ти вече лежи шансът да бъдеш.
Защо течението повели, няма да потънеш.
Мили ти принадлежиш на небесата.
И вече знам, слабостите си ще прегърна и в моя сила превърна.
Уверено стъпвам, страха вече в мен си победил.
И сякаш започвам тепърва, на тишината с гръм ще отвърна.
Щастлив съм, че и този ден си ми поверил.
Знамена на победа високо вдигнати,
с вятъра танцуват.
Дъжд целува раните ми.
Чисти сълзи на радост в очите ми тихо плуват.
Спомних си кой бях преди.
Нещо в сърцето ми се коренно промени.
И дори да потъна в недрата на Земята,
аз принадлежа на небесата!
И вече знам, слабостите си ще прегърна и в своя сила превърна.
Уверено стъпвам, страха вече в мен си победил.
И сякаш започвам тепърва, на тишината с гръм ще отвърна.
Щастлив съм, че и този ден си ми поверил.
И дори да потъна в недрата на Земята,
аз принадлежа на небесата! [х6]
Аз принадлежа на небесата! [х2]