Тихо каза Пенелопа
-Май отвънка някой хлопа
Тя лежи, а аз до нея
Що ли ми е Одисея
Плахо в тъмнината глуха
Хлопаници пак се чуха
Шепне Пенелопа: -Мъж ми!
Връща се без време в къщи
Скрий се де - боксониера!
Тясно като в табакера
А сърцето галопира
Няма как - ще се умира
Женското сърце е непорочно
То е плахо като сърчице на птичка
Мъничко е и събира точно
КОЛКОТО И ДЯДОВАТА РЪКАВИЧКА
Но отваряме и гледам
Не бил той ами съседа
Знаел той , че аз при нея
Съм замествал Одисея
А когато мен ме няма
Той спохождал тази дама
Сучем двамата мустаци
Що да сториш - баджанаци
Той се смей и аз се смея
Стана цяла "Одисея"
Но ни сепва Пенелопа
Тихо - казва - Някой хлопа