По пътя към себе си тръгнах без да знам къде ще стигна,
но минали дни се връщат нощем не ме оставят дори да мигна,
глава да вдигна отново успявам, не искам да вярвам че полудявам,
дори да чувствам че се давя, вярвам че трябва да се сражавам,
страхове, грехове, още откакто бях дете,
аз не разбирах че нося в себе си хиляди адски бесове,
но накъде и накъде, питах и плачех на колене,
а душата ми се носеше върху хиляди страшни ветрове,
но, няма богове които да спрат човека щом тръгне по пътя,
няма криле, които в полет към истината да се счупят,
дори да цели дълго мишената стрелите му пак ще улучат,
дори да гледа в тъмното, той светлина ще получи,
ако са истински мечтите знам че искрите им не гаснат никога,
изгнаници сме всички и всеки своята истина,
върни се назад в годините и ако мечтите ти там си оставил,
тогава брат, водовъртежа на живота те е удавил,
Припев:
Вървиме всички по пътеките избирани,
със загубите и победите намирани,
но знам, че даже и целия ни свят да се обръща,
душите ни остават си едни и същи.
Едни и същи дали остават, падат в калта, отново стават,
на пръв поглед събитията в живота изцяло ни преобразяват,
Променя се съзнанието, душата остава все еднаква,
и с времето само тя за тва какво си бил едва загатва,
а някой са наранени, други от егото победени,
отвътре оставаме чисти, а отвън съвсем променени,
всички сме малки деца, само че с други лица,
знам мъдростта е простота и то дълбоко под повърхността,
света да се обърне в капка вода пак ще се отразява,
омраза да ме обгърне пак любовта не мога да забравя,
и надалечен път да тръгнеш дома в сърцето ти остава,
какво посял си ще се върне кармата никому не прощава,
всички се изменяме, чужди идеи в нас приемаме,
израстваме, старееме, живота едно голямо променяме,
безброй тела да сменяме тя си остава една и съща,
душата е безсмъртна знам и винаги се връща.
Припев:
Вървиме всички по пътеките избирани,
със загубите и победите намирани,
но знам, че даже и целия ни свят да се обръща,
душите ни остават си едни и същи,
едни и същи и същи, едни и същи и същи, едни и същи.
Йо, евала Chosz!
Остават си едни и същи, дори и целия ни свят да се обръща,
душите ни остават си едни и същи, от началото до края,
от раждането до смъртта, едни и същи,
душите ни остават си едни и същи.