Внезапно се прибрах от командировка,
а вкъщи “мойта” си спретнала купон.
Във хола-фасове, уискита и водка...
А до леглото-огромен панталон!
Тя мига на парцали. Готов съм за скандали.
Всичко започна така :
Припев:
Ти си змия, ти си кучка! Хиена си!
Ти си прасе! Нахален козел!
Ти си овца, ти си крава! Вълчица си!
Ти си глиган! Ти, надут си петел!
За Коледа заряза ме отново.
От сто години се случва все така.
Не мога вече, разцъках телефона.
Събрахме се “колежки по съдба”.
Започнахме купона, а трика с панталона
беше невинна шега.
Припев:
Ти си змия, ти си кучка! Хиена си!
Ти си прасе! Нахален козел!
Ти си овца, ти си крава! Вълчица си!
Ти си глиган! Ти, надут си петел!
Бридж:
Колкото странно и да звучи, след малко обиди и малко сълзи...
Прощавам ти пак!
И аз ти простих.
Любов между нас ще цари.
По Коледа ставали чудеса и ние пленени сме от любовта.
Не мога без теб!
Без теб не съм жив...
Във чашите вино звъни.
Припев:
Ти си змия, ти си кучка! Хиена си!
Ти си прасе! Нахален козел!
Ти си овца, ти си крава! Вълчица си!
Ти си глиган! Ти, надут си петел!
текст: Пепи Писарски, 2014