Със трамваен звън се будя
от кошмар в „трамваен сън”.
А колите - като луди…
Хора-мравки там пълзят.
Прегазва ме денят забързан
на някой светофар.
И аз стоя самотно объркан,
сред шума на този свят.
Припев:
Сънувам тишина и виждам пак
танцуващи със вятъра цветя.
Сънувам тишина за моя град,
по улиците - песни на дъжда.
Булевардът се превръща
във ядосана река
от лица, които търсят
всяко – своята мечта.
Вървя напред, не се обръщам,
искам моя свят.
Ще го срещна навярно
на някой стар площад.
Припев:
Сънувам тишина и виждам пак
танцуващи със вятъра цветя.
Сънувам тишина за моя град,
по улиците - песни на дъжда.
Сънувам цветя... За моя живот ще намеря светлина!
Припев:
Сънувам тишина и виждам пак
танцуващи със вятъра цветя.
Сънувам тишина за моя град,
по улиците - песни на дъжда.
текст: Пепи Писарски‘16