АвенюБагство

Последна нощ ,а утре ме очаква път.
Поглеждам през прозореца дали на вън вали?
Не ме е страх от теб,не искам да остана тук.
Това което...остава да направя пак.
Е,да бягам за кой ли път аз,признавам пред теб че не мога да бъда сам!
Безброй години,години на ред аз не мога да спра своя бяг.
Защо повярвах на думи които не вярвай малко дете!?
Защо избягах,защо повярвах?
Вали дъждът на вън или студът в мен,
това което спира моя бяг,оставам тук.
Не знам дали е истина ,че отново връщам се тук.
Като странни плес,под слон загубил своя дом.
Не спира сега,за кой ли път аз,
признавам пред теб ,че не мога а бъда сам.
Безброй години,години на ред аз не мога да спра своя бяг.
Защо повярвах на думи които не вярвай малко дете!?
Защо избягах,защо повярвах? (4)
Край!