От незкрайното синьо
в дълбините на бурно море,
отразено до сиво - тъмно, дъждовно небе.
А времето с премръзналите пръсти
рисува сребърните ни коси.
Оставили са ледените стъпки
знак, по-далечен отпреди
на отминалите дни.
Припев:
Можеш ли да видиш в този свят
колко болка е събрал?
Там - в прегръдката на гневен страх
зад невидими стени...
Можеш ли да видиш отстрани
през пространства и съдби,
но забравили, че сме били
зад невидими стени...
В прозрачното утро
се събужда новият ден -
преобразено и чисто,
искряща капка роса.
А времето с премръзналите пръсти
рисува сребърните ни коси.
Оставили са ледените стъпки
знак, по-далечен отпреди
на отминалите дни.
Припев:
Можеш ли да видиш в този свят
колко болка е събрал?
Там - в прегръдката на гневен страх
зад невидими стени...
Можеш ли да видиш отстрани
през пространства и съдби,
но забравили, че сме били
зад невидими стени...
Б.Т.Р.Невидими стени
Добави в любими
880