Б.Т.Р. и Мариана ПоповаНесбъдване

Къде остана, защо те няма -
треперещи от студ стоим.
Къде остана, уж бяхме двама -
невидим път ни раздели.
Виновен съм!
Виновна съм!
Разплакани на сън крещим.
Виновен съм!
Виновна съм!
Прости...
Някъде там, само със теб
исках времето да спре.
Скрити мечти, разбити съдби -
несбъдване ми подари.
Обречени дни, горчиви сълзи -
черен облак ни покри.
Път без следа остана за нас -
несбъдване ми подари.
Защо те няма, аз чакам там -
в сянка от мъгла съм скрита.
Защо остана, там обич няма.
Жадуван миг зад мен се спря.
Загубих се,
изгубих се
в безброй лъжи оплетени.
Изгубих се,
загубих се,
прости...
Някъде там, само със теб
исках времето да спре.
Скрити мечти, разбити съдби -
несбъдване ми подари.
Потъна в мрак душата ми,
но аз се моля
и ще се моля!
Не чувам и не виждам нищо,
но аз се моля...
Аз се моля...
Някъде там, само със теб
исках времето да спре.
Скрити мечти, разбити съдби -
несбъдване ми подари.
Обречени дни, горчиви сълзи -
черен облак ни покри.
Път без следа, остана за нас -
несбъдване ми подари.