Пролях сълзите, като глупак в този миг.
Загасих мечтите, като цигара в пепелник!
В алкохол се давех и знаех, че лошо правех
защото като клечка кибрит бързо се палех!
Мислех да ти се обадя, но ме спря онзи глас. Спрях да слушам сърцето, а само вътрешното аз! Слушам ли сърцето си, като въглен изгарям! С който и да разговарям, само теб те споменавам!
Спомен нямам за други момичета даже!
Знаеш, че не си на Бат Радо първото гадже! Но така се чувствам сякаш за първи път се влюбих. И толкова боли, сякаш за първи път изгубих!
Сякаш от мен парче е откъснато, мисля те непрекъснато! Живота ми е пъзел, а ти си парчето пропуснато! Всеки миг без теб е изпуснато приключение! Боли, но
живота без теб няма значение!
Нейната светлина ме освети в тъмнина!
Нейната топлина ме грееше във студа!
Нейните две очи – пронизващи сърцето ми! Колкото и да боли, тя душата ми плени!
В дни на отчание и самонаказание...
За грешните ѝ действа, търсих оправдание!
Обичах я толкова, че търсих покаяние!
От Бог и от нея, дори да няма основание!
Майната на теб и празното ти обещание!
Обеща, че ще си до мен, дори от разтояние! Обърна ми гръб, но не и малко внимание! Как сега да мина през това изпитание?! Неудържима скръб обхванала сърцето ми! Струват повече от теб, сълзите по лицето ми! А твоето сърце в леден камък се превърна! От обич към теб, исках направо да се гръмна! Но няма да се дам на ударите от съдбата! Ще продължа напред, високо вдигната главата! Изкарвам парата и си знам цената! Цената е там, че е безценна душата!