Бате Пешо и SaneДумите не стигат

И каквото желая, нека да го получавам,
опитвам се да бъда добър и без да получавам.
ще намериш ли място вътре в теб разкошно, красиво,
за мен място, нека да е светло, а не бледо сиво.
Изтъркани рими доста събирани с години,
отлежавайки във времето и стават неотразими.
Помогни ми да прогледна докато съм още слаб,
а не след като стане нешо да ми казваш, че съм прав.
Има ли смисъл да рапирам, след като не мога да дишам?
Единствените глъдки въздух идват докато пиша.
И нека когато те погледна и бръкна в сърцето със злоба,
еквивалентна на наивноста на детето осъзнаеш,
че може би има светлина в тyнела,
въпреки, че на повечето вече рутината им е взела.
И какво да кажа след като устните ми са сухи,
зажаднели за любов, а чувствата ми вече глухи.
Може би е поезия или може би педерастия,
както някой ще го нарече, а аз не съм от тия.
Припев:[x2]
Защото думите не стигат.
Веднъж Иван ми каза "музикант къща не храни"
Но мисля, че ме засища щом лекува мойте рани.
Нека да са душевни, но предпочитам физически,
от колкото да се боря с тези аномалии психически.
Загубих те и те намерих за много малко време
и ще е лъжа ако кажа, че въобще не ми дреме.
Говоря за времето когато с теб се открих,
опитвайки се да го възвърна чрез този кратък стих.
Всичко е временно, дори това, че сме фълшиви,
не ни помага да подтиснеме състоянията ни криви.
Мъчно ми е брат, че те няма близо до мен,
да ми даваш напътствия и съвети както в едното време.
Да сме заедно както преди, непобедими.
Добре изглеждаме дори облечени в моите рими.
Иди, виж. Аз постигнах това за което мечтая,
но без теб дали ще продължа, да ти кажа не зная.
и дано пак се видиме някога в този град,
за мене винаги е чест да те наричам мой брат.
Припев: [x2]