Tried to take it all away,
Learn her freedom… just inside a day,
And find her soul to find there fears are laid…
Tried to make her love their own,
They took her love… they left her there,
They gave her nothing back that she would want to own…
Gold and silver rings and stones,
Dances slowly off the moon,
No one else could know, she stands alone…
Sleeping dreams will reach for her,
She can not say the words they need,
She knows she’s alone and she is free…
Ocean Gypsy of the moon,
The sun has made a thousand nights for you to hold…
Ocean Gypsy where are you?
The shadows followed by the stars have turned to gold…
Turned to gold…
Then she met a hollow soul,
Filled him with her light and was consoled,
She was the moon and he the sun was gold…
Eyes were blinded with his light…
The sun she gave reflected back the night
The moon was waning almost out of sight…
Softly Ocean Gypsy calls…
Silence holds the stars a while,
They smile sadly for her where she falls…
Just the time before the dawn,
The sea is hushed the ocean calls her,
Day has taken her and now she’s gone…
Ocean Gypsy of the moon,
The sun has made a thousand nights for you to hold…
Ocean Gypsy where are you?
The shadows followed by the stars have turned to gold…
Turned to gold…
ooooooo…oooooooooo….
No one noticed when she died,
Ocean Gypsy shackled to the tide,
The ebbing waves, the turning spreading white…
Something gone within her eyes,
Her fingers, lifeless, stroked the sand,
Her battered soul was lost,
She was abandonned…
Silken threads like wings still shine,
Wind swept pleasures still make patterns
in her lovely hair… so dark and fine…
Stands on high beneath the seas, cries no more,
her tears have dried…
Oceans weep for her, the ocean sighs…
Ocean Gypsy of the moon,
The sun has made a thousand nights for you to hold…
Ocean Gypsy where are you?
The shadows followed by the stars have turned to gold…
Turned to gold…
Turned to gold…
Turned to gold…
Turned to gold…
Прочетете повече на: Blackmore’s Night – OCEAN GYPSY – ОКЕАНСКА СКИТНИЦА | Lyrics2bg v2.0 | Lyrics2BG http://lyrics2bg.com/rock/blackmores-night/blackmores_night-ocean_gypsy#ixzz0rNoQGdjm
Blackmore’s NightOcean's Gypsy
Запазете час за козметик в Reservation.Studio още днес! Планирайте своето посещение лесно и бързо!
Резервирайте сегаДокладвай видеото
Blackmore’s Night - Ocean's Gypsy Текст
Докладвай текста
Blackmore’s Night - Ocean's Gypsy Превод
Опитаха се да отнемат всичко,
научих нейната свобода… точно в същината на деня,
и намерих нейната душа, за да намерят, че там лежат страхове…
Опитаха се да присвоят любовта й,
отнеха нейната любов… и я оставиха там,
те не й дадоха в замяна нищо, което тя да желае…
Златни и сребърни обеци и камъчета,
бавни танци под луната,
никой не би могъл да знае, тя е сама…
Спящите мечти ще посегнат към нея,
тя не може да изрече думите, които те жадуват,
тя знае, че е сама и тя е свободна…
Океанска Скитница на Луната,
Слънцето е направило за теб хиляди нощи да задържиш…
Океанска Скитнице, къде си?
Сенките, следвани от звездите, се превърнаха в злато…
Превърнаха се в злато…
После тя срещна празна душа,
Изпълни го с нейната светлина и бе утешен,
тя беше луната, а той беше златно слънце…
Очите бяха заслепени от неговата светлина…
Слънцето, което тя даде отрази нощта
Луната избледняваше, почти се изгуби…
Меко Океанската Скитница зове…
Тишина крепи звездите за момент,
те се усмихват тъжно там където тя падна…
точно преди зазоряване,
морето е тихо, океяна я зове,
Денят я отне и сега нея я няма…
Океанска Скитница на Луната,
Слънцето е направило за теб хиляди нощи да задържиш…
Океанска Скитнце, къде си?
Сенките, следвани от звездите, се превърнаха в злато…
Превърнаха се в злато…
Никой не забеляза, когато тя умря,
Океанска Скитница окована за прилива
Оттеглящите се вълни, дивото разпръскващо се бяло…
Нещо в нейните очи си отиде,
нейните пръсти, безжизнени, удариха пясъка,
нейната разбита душа беше загубена,
тя беше изоставена…
Копринени нишки като криле все още блестят,
Отвяни от вятъра удовоилствия още оставят следи
В нейната прекарсна коса… толкова тъмна и фина…
Стой високо под моретата, не плаче вече,
сълзите й умряха…
Океаните тъгуват за нея, океанът въздиша…
Океанска Скитница на Луната,
Слънцето е направило за теб хиляди нощи да задържиш…
Океанска Скитнице, къде си?
Сенките, следвани от звездите, се превърнаха в злато…
Превърнаха се в злато………
Превърнаха се в злато………
Превърнаха се в злато………
Превърнаха се в злато………
Прочетете повече на: Blackmore’s Night – OCEAN GYPSY – ОКЕАНСКА СКИТНИЦА | Lyrics2bg v2.0 | Lyrics2BG http://lyrics2bg.com/rock/blackmores-night/blackmores_night-ocean_gypsy#ixzz0rNoTo6HH
Докладвай превода Искам превод Добави преводнаучих нейната свобода… точно в същината на деня,
и намерих нейната душа, за да намерят, че там лежат страхове…
Опитаха се да присвоят любовта й,
отнеха нейната любов… и я оставиха там,
те не й дадоха в замяна нищо, което тя да желае…
Златни и сребърни обеци и камъчета,
бавни танци под луната,
никой не би могъл да знае, тя е сама…
Спящите мечти ще посегнат към нея,
тя не може да изрече думите, които те жадуват,
тя знае, че е сама и тя е свободна…
Океанска Скитница на Луната,
Слънцето е направило за теб хиляди нощи да задържиш…
Океанска Скитнице, къде си?
Сенките, следвани от звездите, се превърнаха в злато…
Превърнаха се в злато…
После тя срещна празна душа,
Изпълни го с нейната светлина и бе утешен,
тя беше луната, а той беше златно слънце…
Очите бяха заслепени от неговата светлина…
Слънцето, което тя даде отрази нощта
Луната избледняваше, почти се изгуби…
Меко Океанската Скитница зове…
Тишина крепи звездите за момент,
те се усмихват тъжно там където тя падна…
точно преди зазоряване,
морето е тихо, океяна я зове,
Денят я отне и сега нея я няма…
Океанска Скитница на Луната,
Слънцето е направило за теб хиляди нощи да задържиш…
Океанска Скитнце, къде си?
Сенките, следвани от звездите, се превърнаха в злато…
Превърнаха се в злато…
Никой не забеляза, когато тя умря,
Океанска Скитница окована за прилива
Оттеглящите се вълни, дивото разпръскващо се бяло…
Нещо в нейните очи си отиде,
нейните пръсти, безжизнени, удариха пясъка,
нейната разбита душа беше загубена,
тя беше изоставена…
Копринени нишки като криле все още блестят,
Отвяни от вятъра удовоилствия още оставят следи
В нейната прекарсна коса… толкова тъмна и фина…
Стой високо под моретата, не плаче вече,
сълзите й умряха…
Океаните тъгуват за нея, океанът въздиша…
Океанска Скитница на Луната,
Слънцето е направило за теб хиляди нощи да задържиш…
Океанска Скитнице, къде си?
Сенките, следвани от звездите, се превърнаха в злато…
Превърнаха се в злато………
Превърнаха се в злато………
Превърнаха се в злато………
Превърнаха се в злато………
Прочетете повече на: Blackmore’s Night – OCEAN GYPSY – ОКЕАНСКА СКИТНИЦА | Lyrics2bg v2.0 | Lyrics2BG http://lyrics2bg.com/rock/blackmores-night/blackmores_night-ocean_gypsy#ixzz0rNoTo6HH