Blacky и Yanitza RagevaСрещу Съдбата

Не издържам, чувствам се като животно,
пренебрегнато от всички - диво и самотно.
Как се стигна до тук, често се питам!?
Да не седя вкъщи, нощем по улиците скитам.
И си мисля, с какво ли се различавам,
от всички други и дали не полудявам!?
С хората около мен се държа добре,
а защо всеки иска да ме предаде?
Да бъда добър?
- Добре! Няма проблем!
Но, защо така се отнасяте с мен?
Животът ме мачка, а вие още толко',
докога, бе, да търпя, още колко?
Всеки ден минава през главата ми какво ли не.
Защо да съм добър, като мога да бъда и лошо момче?
И ако някога Блеки поиска да убие,
знайте - създаде ме животът и вие!
Припев:
За някои лоша, за други добра,
приеми я, това е твоята съдба!
Недей тъжи, недей плачи,
запази се цял, остани такъв, какъвто си!
Не е честно...живея с нашите в панела.
За такива като мен, няма светлина в тунела.
Ако не вярваш, ела да видиш какво е в ада!
Тъна в мръсотия, всичко живо страда.
Обществото ни изолира, като боклук третира.
Роден за какво...в пандиза ли да бъда прибиран?!
Тъй като измъкване от квартала няма,
или ще лежа в затвора или в триметрова яма.
Няма бъдеще, няма щастие - това е!
А защо така е - искам някой да ми ка'е!?
Толкова грозна и зловеща ли, моята съдба е?
Или за някой съм пионка и с мен си играе?
Тъмни мисли се въртят в главата ми за Бога!
Всеки ден за мен е туй, повече не мога.
Всичко е толкова зловещо!
Господи, прости ми, ако направя нещо!
Припев:
За някои лоша, за други добра,
приеми я, това е твоята съдба!
Недей тъжи, недей плачи,
запази се цял, остани такъв, какъвто си!