Бомбата и ВАНТКАNa Shano 2

След вчерашния според мен перфектен ден,
се събуждам на обяд абсолютно изтощен.
Намирам си в джоба само дупка, разорен,
всичко връща се (...) сполетя и мен.
Отвратително събуждане на очите ми пари,
и боли ме всичко и предимно кокалите стари.
Ало бомба мятай се към нас вземи кутия цигари,
ако не ме видят ще взема 2 и бира ари.
Колко време вече чакам бавната бомба,
а той накрая ми пристига с ръцете си в джоба.
Скъсана история, кризата е злобна,
дано не доживея да видя друга подобна.
И ся ко прайм?
Двама скъсаняци,
скапаняци,
смотаняци,
с махмурлуци,
и батаци.
За качаци да направим схема предна поредна,
примката около врата си още повече да стегна.
Дай да звънна. Нямам днеска сметката ми спряха.
Ще се набутам за минута поне безплатни да бяха.
Вчерашните 10 лева защо не оцеляха?
Сякаш неусетно ветровете ги отвяха.
Аре да излезем малко да поразведрим,
и към центъра да слезем, ми кво ще повървим.
Пешачка лека полека с бавна крачка се влачим в пека,
бавна, бавна по досадна пътека, няма пари и убива ни спека.
Припев:
Случайно на шано, цял ден е гадно само.
Хубу че си с мен в труден момент да ми удариш рамо.
Ми то друго не остана и една стотинка няма,
въпреки жегата виждам света в студена гама.
Следобяд стана, а ние сме още само двама,
стърчим като две дървета на голяма равна поляна.
Вчера бе комедия, а днес направо драма,
и на всичкото отгоре масето не хвана.
Освен малка и голяма имам още маса нужди,
(...) е пълна с бири и всичките са чужди.
Отивам към чешмичката да пия една водичка,
тя не бачка ве младеж, ми се скара един чичка.
Тоз кат ма изнерви, ко ми са кара?
Трябваше още тогава да го ударя.
Ся съм бесен и от главата ми излиза пара,
нямаше да е зле да има една цигара.
Горещо като в Ямайка да, как да не са вайкам ся,
на нас двамата с ванката набра ни са лайката.
Досра ми се, но вместо да (...) ме чака,
човек като се оплакваш си ебахти досадника.
Припев:
Случайно на шано, цял ден е гадно само.
Хубу че си с мен в труден момент да ми удариш рамо.
Ми то друго не остана и една стотинка няма,
въпреки жегата виждам света в студена гама.(х2)
Вече е вечер, а ние живеем надалече,
как ще се прибираме, ми пак пеша човече.
Днеска много ни напече, изгоря ми чак врата,
добре че нямам като твоя тен на тениска.
Ей Ванка, я стига се офлянква,
баира нас чака, тук е равно за примамка.
Ние ще се хванем на нея, като риби на захранка,
щот откакто станах си мечтая за дрямка.
Вървим си нощес, пеш някъде до дом 6.
И не щеш ли, някви келеши,
дошли от село и ракия са си донесли,
и с цел да се сбият тая вечер са излезли.
Единия реши, че пътя съм му препречил,
излезе възмутен и започна да ми се репчи.
Държи ми разни речи и усилено се перчи,
аз му викам стига вика вече ве аверче.
В тоз момент от колата слязоха трима здравеняци,
и усетихме как нещата отиват към тукмаци.
Искаха да ни направят главите козунаци,
но сме по - бързи от тях. Да го духате тъпаци!
Докато бягаме през калната пътека тъмна,
изведнъж светна два пъти и даже гръмна.
Тръгна на големи капки, а ние с бързи крачки,
стигнахме до псета глутница с обратни захапки.
Камъни хвърчаха,
кучета скимтяха.
Стряха да намерим не успяхме, но оцеляхме,
през цял град минахме, къде ли не бяхме.
Комина да видим, най-накрая доживяхме.
Кво ли не претърпяхме, кви ли не неща видяхме,
вървяхме кат през пустинята, молещите се (...),
Напразно да ни е гадно цял ден навън стояхме,
накрая се изпикахме, прибрахме се и заспахме.