БониНощ

Нощ е, тиха топла и добра като влюбена жена.
Като мен каквато бях, бях преди.
Нощ е, в(ъв) такава нощ сгреших,
чувствата ми промени, мен за прошка не моли.
Не мога да прощавам вече грешки непрости ми.
Не мога и не искам да наричам те любими.
Със сълзи ще изпия даже името, което
като среднощно ехо ми нашепваше сърцето.
Нощ е, виждам как една звезда сякаш вика ми,
ела и повежда ме към теб за ръка.
Нощ е , но не мога аз сега
спомена да залича и към тебе да вървя.
Не мога да прощавам вече грешки непрости ми.
Не мога и не искам да наричам те любими.
Със сълзи ще изпия даже името, което
като среднощно ехо ми нашепваше сърцето. (x2)