БОРО ПЪРВИ и AngelinaНещо ново

Няма да си тръгна, тук съм, искам теб.
Знаеш, че не можеш да ми кажеш не,
няма да ми устоиш, познавам те.
Тук съм, моят стил е нещо по-добро,
нищо общо с миналото, нещо ново.
Знаеш, знам, ще ме потърсиш много скоро,
нищо вече няма да е същото!
Не че нещо съм претенция, просто друга схема.
Лесно се познавам, тря’а емблема да си взема.
Печеля те със тъпотии, кат’ дете във цирка,
прекъсвам ти седенето, аз съм последна спирка.
Нещо много по-добро, ъпдейтнат.
Всичко, което правя, кара ги да зейнат.
Готов съм само и единствено за тебе
да избоцам абсолютно всички – КТБ.
Аз летя си кат’ време, ти търсиш нагоре-надолу кат’ мене (ма няма),
вдигаш излишно шумене да търсиш нагоре-надолу кат мене (знам).
Чуваш ли ме поне, аз чувствам се много добре.
Ако вятърът теб довей, кажи ми поне “Здравей”!
Няма да си тръгна, тук съм, искам теб.
Знаеш, че не можеш да ми кажеш не,
няма да ми устоиш, познавам те.
Тук съм, моят стил е нещо по-добро,
нищо общо с миналото, нещо ново.
Знаеш, знам, ще ме потърсиш много скоро,
нищо вече няма да е същото!
Пак съм близо и далеч!
Това чувство връща ме пак при теб.
Пак на тялото съм роб!
Щом виновникът си ти, аз нямам против.
Приключил съм със всички куци пости,
имат отредено място в ъгъла – като ВИП гости.
Едно, ама да е кат’ хората, на мен ми стига,
гледай как играе и се лигави – шампионска лига!
Носят се слухове от известно време, знаеш ли?
Всичко започва и свършва с мене - като крайшник,
Инкогнито махленски, скрит от езици змийски,
пия триста и трийски, меша бейлис със уиски.
За к’о да са пра’я на някъв, когато роден съм далеч от еднакъв,
Идея си нямат за туй под капака, за връзване луд съм, болен, атака!
Искаш да отпла’аш? Познавам ти лъжите и
няма да са прайш, виждам корабче в очите ти!
Няма да си тръгна, тук съм, искам теб.
Знаеш, че не можеш да ми кажеш не,
няма да ми устоиш, познавам те.
Тук съм, моят стил е нещо по-добро,
нищо общо с миналото, нещо ново.
Знаеш, знам, ще ме потърсиш много скоро,
нищо вече няма да е същото!
Пак съм близо и далеч!
Това чувство връща ме пак при теб.
Пак на тялото съм роб!
Щом виновникът си ти, аз нямам против. (2х)