Боян ИвановЗеленоокото момиче

То беше мъничко момиче, (али-гали)
с очи зелени и добри (али-гали)
и аз, изглежда, го обичах, (али-гали)
но туй пред него не разкрих. (али-гали)
А аз не разкрих.
То често тръгваше със мене (али-гали)
по булеварда тих и пуст, (али-гали)
и стихове най-възвишени (али-гали)
аз рецитирах наизуст. (али-гали)
Хе-ей, наизуст.
На теми сложни и космични
беседвах с него всеки ден.
Зеленоокото момиче
бе винаги съгласно с мен.
А бяха вечерите лунни (али-гали)
и аз, изглежда, влюбен бях, (али-гали)
но ни веднъж да го целуна (али-гали)
аз не посмях, аз не посмях. (али-гали)
А аз не посмях.
На теми сложни и космични
беседвах с него всеки ден.
Зеленоокото момиче
бе винаги съгласно с мен.
И както често става, скоро (али-гали)
това момиче тръгна с друг. (али-гали)
Но за това не ще говоря (али-гали)
и свършвам песента до тук. (али-гали)
Хе-ей, до тук. (х3)