обезлюден e бисерният пясък,
но, вкопчена до болка в моето море,
последни слънчеви лъчи събирам.
С косите, мокри от солената вода,
разрошени в закачка с ветровете,
отивам си от тебе, приказно море,
оставям те в прегръдката на студовете.
Припев:
Но ще се връщам често на брега,
макар че ще са ледени водите ти,
и, седнала на пейка,
сгушила мечтите,
ще се любувам на играта на вълните.
2. И ето, пак при теб сега дойдох, море,
макар че студ сковал е твоите брегове,
ще дочакам слънчевия юнски бяг,
че скъпо ми е всяко камъче от този бряг.
Припев:
Но ще се връщам често на брега,
макар че ще са ледени водите ти,
и седнала на пейка, сгушила мечтите,
ще се любувам на играта на вълните.
Обичам те, мое море!
Мое море...
Обичам те, мое море!
Припев:
Но ще се връщам често на брега,
макар че ще са ледени водите ти,
седнала на пейка, сгушила мечтите,
ще се любувам на играта на вълните. )
Добавен от Божидара Симеонова на 25 September, 2018, 14:49
