Братя АргировиЛодка в дъжда

Дъждът вали, вали като преди, пълзи и тънко дращи по стъклата,
а аз и този път оставам прав във тъмнината.
Като светулка плахо премижа една цигара някъде далече
и аз дочувам шепот на жена, която тръгва, тръгва вече.
Дали пътува и сега онази малка книжна лодка,
която сгънах на шега над някаква дъждовна локва,
а после пратих я към теб с молба при мен да се завърнеш -
дори в това море от много дъжд ти да побързаш, да побързаш.
Сега вали, вали дъждът по прозореца,
от вестник стар изрязвам стих с много, много болка
и препрочитам на глас как търси бряг
в море от хора и дъжд книжна лодка.
Дъждът и този път вали, вали, пълзи и дращи по стъклата,
а аз запалвам клечка от кибрит във тъмнината.
И само тази малка светлина, изгаряща до болка във ръката
дано покаже пътя към дома на лодката и на жената.
Дали пътува и сега онази малка книжна лодка,
която сгънах на шега над някаква дъждовна локва,
а после пратих я към теб с молба при мен да се завърнеш -
дори в това море от много дъжд ти да побързаш, да побързаш.
Сега вали, вали дъждът по прозореца,
от вестник стар изрязвам стих с много, много болка
и препрочитам на глас как търси бряг
в море от хора и дъжд книжна лодка.