За да видиш колко те обичам
погледни ме с ласкави зеници,
позволи ми, нека те наричам
с имената на цветя и птици.
Аз измислих приказка, в която
само двама с тебе сме герои,
аз доведох слънчевото лято,
за да грее в сънищата твои.
Припев:
Знам, че някой ден ще ни погали
старостта с ръцете си студени,
но щастливи пак, че сме живяли
все до тебе аз и ти до мене.
Ще ти вдигна малка бяла къща
със гнезда под стрехи и комини,
във която вечер да се връщам,
и животът в обич да премине.
музика: Иван Калчинов
текст: Захари Петров
аранжимент: Иван Николов