CAMORATA и BoboНашата изповед

Колко братя са долу,
принудени от бедността.
Мойто минало ме дърпа,
но чиста ми е съвестта.
Господ ми е свидетел,
бях честен пред олтара.
В морето бурно на живота,
не ще откриеш фара.
Молех да ме чуят,
а те се правеха на глухи.
Чупят се под мен сега,
сякаш пръчки сухи.
Нация от неуки.
Мързелът е твоя слогън.
Страхът е позор,
а пък знанието е огън.
Помня класната стая,
слагаха ме сам на чин.
Имаха отличен – нали бащите бяха с чин.
Великите артисти преживяват от халтури.
Търся истинска любов,
уморих се от авантюри.
Всяка сутрин се събуждам,
с мисълта ,че Той ме гледа.
Следата, която оставям,
няма да е бледа !
Случва се, брат,
дори мъжът също плаче.
Закърмен съм с поезия,
още от пеленаче.
Припев:
Забравил си да се усмихваш, приятелю.
Какво става с теб?
Това ти ли си? /ти ли си/
И дали ще си пак ти ? /когато болката отиде си/
Ще тръгнеш ли по правилния път? /пак/
Не искам да те виждам потънал в мрак.
Аз знам, че силен си.
И ние сме с теб! /ние сме с теб/
Помня първия запис,
питам се – Нима остарях?!
Нима красивите моменти пропилях?!
Помня как ми се кълнеше,
докато палеше свещица.
Големия град направи мъже,
от малките дечица.
Горд съм с моите братя
от Южната трибуна.
А младите ги няма
пред избирателната урна.
Нощите безсънни
ме направиха по-мъдър.
Играта на фунийки
бе тогава нашия кънтър.
Кой ще върне дните?
Защо мълчите?
Човека е бедняк,
щом отнемат му мечтите !
Злобата, за жалост,
е най-срещаното чувство.
Да правиш и да даваш любов,
брат, е изкуство!
Когато съм пред листа,
сякаш съм в черква.
Респектът е за тоя,
който не е спирал да реква.
Моля се, да ме пази Богородица.
Чувствам се силен,
в моментите на безизходица.
Припев:
Забравил си да се усмихваш, приятелю.
Какво става с теб?
Това ти ли си? /ти ли си/
И дали ще си пак ти ? /когато болката отиде си/
Ще тръгнеш ли по правилния път? /пак/
Не искам да те виждам потънал в мрак.
Аз знам, че силен си.
И ние сме с теб! /ние сме с теб/
Бял ден да не виждам,
ми каза циганката,
с протегнати ръце за милостиня,
когато я подминах.
Но тя не знаеше,
че джоба ми е празен,
по-празен и от душата на корумпиран политик,мазен.
Бях газен, бях мразен,
бях сочен с пръст,
бях оклеветен и удрян
от ток трифазен.
Но никога не съм се чувствал жертва ..
А имали сеитба, ще има и жътва, пея.
Но вече не съм същия
За насъщния се боря
И по двата начина –
по чистия и мръсния.
От късния следобед,
До изгрев гоня своя хребет.
Разбрах, че няма да се превърна в бял лебед.
Припев:
Забравил си да се усмихваш, приятелю.
Какво става с теб?
Това ти ли си? /ти ли си/
И дали ще си пак ти ? /когато болката отиде си/
Ще тръгнеш ли по правилния път? /пак/
Не искам да те виждам потънал в мрак.
Аз знам, че силен си.
И ние сме с теб! /ние сме с теб/ x2