Цигуларю жално много жално свириш,
мъртва обич, мъртва обич ти ли дириш?
Щом е обич мъртва, мъртва остави я,
с чаша вино, с чаша вино помени я.
Припев:
Тебе уча, тебе уча, цигуларю,
а избирам жални песни за разлъка.
И разбирам, че съдба ни с теб една е,
жал да жалим, жал да жалим, тя желае.
Цигуларю жално жалят струни тънки,
ти свири ги, ти свири ги с песни звънки.
Цигуларю ти свири като на младост,
тъй тъгата, тъй тъгата сменяй с радост.
Припев:
Цигуларю жално жалиш, а не бива,
тъй сърцето, тъй сърцето се разбива.
Тъй сърце ли не вехне и отслабва?
А за утре, а за утре пак ще трябва.
Припев: