Дамян ПоповДелено на две

Не знам далечните познати къде стоят.
На колко крачки зад гърба ти сега да спра?
Не се обръщай, ако някой те вика!
Не се обръщай! Личи, че обичам те!
Ако на теб ти проличи, те целувам тук!
Но ти си със друг…
Да спра ли дотук?
Делено на две. За мен и за теб.
По колко любов ще се падне?
През тежки стъкла, въртящи врати,
ще правим любов само със очи!
Не съм във списъка с поканени никой път.
И съм последния, за който ще те следят.
Но ти си първата от мислите сутрин.
Теб виждам първа в полуделите улици!
Докато вярваш във това, аз ще бъда тук!
Невъзможни. Забранени.
С някой друг. Да спрем ли дотук?
Знам за мене. Питам тебе!