В разменна единица прошка
превърна розите които пак ми носиш.
Не ме наричай твърде сложна
никога не ми зададе точните въпроси.
Колекционер на спомени
в това ли се превърнах аз
само снимки ни останаха.
Скрити истини, минута се превърна в час
времето отваря раната.
Всичко помежду ни се провали
страх ме е, че вече не ни боли
целувам те за сбогом, но без сълзи.
Припев:
Пламъка вътре в мен се превърна в пожар
късно е да ме спреш, няма връщане назад.
Побеждавам всеки удар, ще ме прави по-добра
обещавам да не загубя себе си в тази война.
Трябваше да бъда умна и да се пазя,
а не да ти се доверявам.
Сега ръката ти е чужда и нямам нужда
от любов която кара ме да страдам.
Всичко помежду ни се провали
страх ме е, че вече не ни боли
целувам те за сбогом, но без сълзи.
Припев:
Пламъка вътре в мен се превърна в пожар
късно е да ме спреш, няма връщане назад.
Побеждавам всеки удар, ще ме прави по-добра
обещавам да не загубя себе си в тази война.
Счупени думи, красива лъжа
поднесени тихо с бодливи цветя...
Припев: