DeepcodeОстави ме!

Остави ме да вървя самичък в тунел без изход,
а сълзите в очите ми ела ги виж от близко.
Никога не падам ниско, но духът ми се изгуби,
като черно бели снимки в прашлясали албуми.
Празни думи губял смисъл, вече нищо няма смисъл,
щом не мога да повярвам, че за нея текст съм писал,
а къде отиде тя, изчезна някъде в края
и че искам да е с мен трудно ли е да призная?
Мога само да гадая, но с гатанки до никъде,
когато чукам на вратата чувам само викове.
Пропуснатите мигове и времето загубено,
страданието, мечтите или всичко е заслужено.
Ти си моята присъда, аз съм твоят обвиняем,
ти си моето спасение, аз съм твоят избор краен.
Ще те стигна ли, когато си ми на ръка дистанция
или ще заключиш всичко в мен без право на гаранция?
Припев:
Остави ме, остави ме сам да плача,
скрит в ъгъла на топка и никой да не ме закача!
Остави ме, остави ме с тези спомени,
събирайки парчета от останките поломени! (х2)
Тя тръгва си и връща се,
аз тръгвам си и връщам се,
със всички сили бягам далеч и пак връщам се,
знаеш ли колко време ми отне,
да съм тва което съм и да сме там където сме?
Знаеш ли колко струва една мечта
и дали си готов да платиш тази цена?
Аз не съм, не бих я платил втори път,
който иска да върви аз се връщам по този път.
Знаеш ли колко думи губят смисъл
и колко близки хора до мене съм отписал.
Знаеш ли колко думи съм казал, но няма смисъл
и колко листове след това съм изписал.
Знаеш ли осъзнах, че мечтите струват скъпо,
но не разбирам хората,
които на всяка цена са готови да разрушат света си,
дори готови са да потъпчат себе си,
а аз съм още тук, може би защото мога,
а може би напук, но е факт!
А когато фактите говорят,
знаеш дори Боговете мълчат!
Нека да ме хванат, но не могат,
те не трябва да се променят.
Аз ли, не едва ли пак пред микрофона,
отново пред дилема, каквото имам да ти дам
или каквото имаш да ти взема,
въпрос за нещо сериозно,
ако можеш приеми ме, ако ли не тръгни си и остави ме! Тръгни си!
Припев:
Остави ме, остави ме сам да плача,
скрит в ъгъла на топка и никой да не ме закача!
Остави ме, остави ме с тези спомени,
събирайки парчета от останките поломени! (х2)