ДеницаВ грешка си

В мен се вглеждаш, познаваш ме добре,
а с теб пропскам, а питаш от къде - на къде.
Да отговоря или да замълча, отгатваш бързо
следва тишина, тишина.
Чуй.....
И креща, шептя думи с главни букви, малки случки,
за мен е игра, за тебе нещастен случай,
искаш ме докога.
Мислиш с мен да си - в грешка си....
Мислиш с мен да си - не мерси.
Очи отварям, в краката ми лежиш,
от ниско как се вижда разкажи - опиши.
Едно ли нямаш, удобно си стойш,
предаваш се напълно, надали, но уви.
Чуй.....
И креща, шептя думи с главни букви, малки случки,
за мен е игра, за тебе нещастен случай,
искаш ме докога.
Мислиш с мен да си - в грешка си....
Мислиш с мен да си - не мерси.
Фокосираш ме с поглед, търсиш допир с ръка,
сънтиметри и ме имаш, не позна, не позна.
Предизвикваш ме с устни, концентрираш мисълта,
опити не са ти нужни - чуй това, чей това.
Нека повторим, да преговорим,
обръщаш с гръб и тръгваш сам.
Може би утре, някога друг път - не сега.
И креща, шептя думи с главни букви, малки случки,
за мен е игра, за тебе нещастен случай,
искаш ме докога.
Мислиш с мен да си - в грешка си....
Мислиш с мен да си - не мерси.