Искам пак до мен да застанеш и кръвта ми пак да запалиш,
две души в едно да се слеят, две сърца в едно да живеят.(x2)
Казваш че ме обичаш и все след мене тичаш, а вчера с друга те видях,
галеше й косите, целуваше очите, знай че до тук с тебе бях.
Ранена, ранена, ранена съм в душата, сломи ме мен съдбата и ме кара все да чакам,
като песен неизпята, като песен на съдбата, тази песен е без думи, в бели нощи все ме буди.
Не ме наказвай с измама, любовта ми е голяма, ще чакам цели бели нощи с отворени за теб очи,
ако бъда неразбрана, ти ще бъдеш моята рана, ще чакам цели бели нощи с отворени за теб очи.
Нямаш име мила моя, мили мой, мили мой, целуни ме мила моя, мили мой, мили мой
и вземи ме мила моя, мили мой, мили мой, че няма име любовта.(x2)
Обичай ме, обичай ме, даже и на две душата теб зове,
завинаги, завинаги, даже и на кръст обичам те.(x2)
Не, не вярвам че си грешка в живота ми, дори да ме боли,
не, не вярвам че превърна се любовта в прах от пепелта.
Не, не вярвам че си грешка в живота ми, дори да ме боли,
не, не вярвам че превърна се любовта в горчива сълза.
За мене просто забрави, щом лъжеш ме в очите,
ти на любов се научи, тогава чак върни се.(x2)
Че като птица, като скитница, с ветровете най-студените,
любовта ми пак се спира тук, аз я нося, аз съм топъл юг.(x2)