От спомени в които се смя,
да плачеш идва ли ти сега?
Сълзите текват ли ти сами,
като по-навик викаш ме ти.
Не съм тук, дори да крещиш,
на празното място ще заспиш.
Лампата ти ще гасиш,
завий се, мен няма ме - виж.
Но всичко, дето имахме тук,
ще свикнеш ли да го имаш с друг?
Припев:
Аз в това легло прегръщах те,
аз - от тези чаши пиехме за нас.
Всичко аз докосвам съм, но аз,
аз бях тук, с целувка будех те и те преспивах.
Е тук се карахме и те разсмивах,
как ще обичаш друг в този дом - аз бях тук.
С приятели празнуваш ли ме,
да си силва псуваш ли ме,
и като останеш сама,
превръщаш ли се в рана?
От снимките изряза ли ме,
на нощта разказа ли ме?
От болка искаш ли да крещиш,
че без мен не можеш да спиш?
Но всичко, дето имахме тук,
ще свикнеш ли да го имаш с друг?
Припев:
Аз в това легло прегръщах те,
аз - от тези чаши пиехме за нас.
Всичко аз докосвал съм, но аз,
аз бях тук, с целувка будех те и те преспивах.
Е тук се карахме и те разсмивах,
всичко аз докосвал съм, но аз - аз бях тук.
Даже да съм с друг,
вечер за теб ще мисля аз.
Вечер тайно ще си ми в сърцето,
там ще бъда твоя.
Не минава деня, пак съм с него,
но съм сама.
Искам пак да дойде нощта,
да съм с теб, макар и в съня.
Не минава дни и нощи,
още мисля за теб - още.
Имаш ме и да те няма,
повече от всеки друг.
Даже да съм с друг,
вечер за теб ще мисля аз.
Вечер тайно ще си ми в сърцето,
там ще бъда твоя.
Ще бъда твоя.
Припев:
Аз в това легло прегръщах те,
аз - от тези чаши пиехме за нас.
Всичко аз докосвам съм, но аз,
аз бях тук, с целувка будех те и те преспивах.
Е тук се карахме и те разсмивах,
как ще обичаш друг в този дом - аз бях тук.