ДесиСлава и Руслан МъйновМила моя, мили мой

Ден ли беше или пък нощ с луна безкрайна.
Ти ми шептеше с нежни устни нежна тайна.
И чух морето, то каза ми че нямаш име -
ще те наричам, мила моя.
Скъпи мой, мили мой
има много имена, по света,
но защо са ни кажи
гледай в моите очи
и без думи говори.
Скъпи мой, мили мой
пак не мога да заспя, мили мой
колко време извървя
все си мисля за нощта
в която съм обичала...
Припев:/х2/
Нямаш име, мила моя!
Мили мой, мили мой!
Целуни ме, мила моя!
Мили мой, мили мой!
И вземи ме мила моя
Мили мой, мили мой!
Че няма име любовтааааа!
За тебе спомен, усмивка и тъга ми носи.
Сама и гола, душата ми за тебе проси.
Писма без име, изпращам без адрес и марка
и моля се да ги намериш.
Скъпи мой, мили мой,
невъзможно е това, мили мой.
Ала твоите писма,
получавам и чета,
със сърце, а не с очи.
Скъпи мой, мили мой,
гледай в пясъка следи,
мили мой.
Колко нощи и колко дни,
ще се търсим аз и ти,
да си кажем пак - обичам те!
Припев:/х4/..