Диаманте и РапараМоята звезда

Моята звезда си ти
Обичам те разбери
(Диаманте)
Утре може би не ще вали!
Днес дори за малко не престана.
Утре може да не ме боли
старата и съживена рана!
Казват наранената душа
времето, че може да лекува.
Че една единствена сълза
повече от сто целувки струва!
Утре може би ще бъде ден
в който и дъждът ще си отиде.
Ала днес те няма тук при мен,
а сърцето иска да те видя!
Споменът разкъсва тишината.
Образът ти все пред мен стои.
Като сляп се лутам сред тълпата
за да търся твоите очи.
Утре може би ще ги открия,
но едва ли ще е днес в дъжда
който ми нашепва – забрави я!
И вали във моята душа.
Утре може би! Но днес е късно!
Сянката в дъжда се разтопи.
Като вик от времето прекъснат
споменът за нея ще боли!
Моята звезда си ти
Обичам те разбери
(Рапара)
Без теб не искам аз да продължа!
Пред мен е мрак студен и непрогледен.
Нима до тука всичко бе лъжа?
Перонът пуст, и влакът бе последен.
Погълна те за миг нощта. И аз
останах сам осъден и обречен.
Една любов си тръгна в този час.
Остана спомен тъжен и далечен.
Нощта все нейде ще ме приюти
във някоя одимена таверна.
Ще пия вино сам и до зори
да гоня спомен за любов неверна.
Едва ли ще забравя? Може би
дори и виното неще помогне?
Сега си толкова далеч. Дори,
че те обичам теб не ще те трогне!
Но ти си тук, във моето сърце!
Ликът ти във душата ми живее!
Нощем като мъничко дете
все плача! Твоят образ ми се смее.
Без теб не искам аз да продължа!
Пред мене пътят е така далечен.
Дори да знам, че всичко е лъжа,
до край на любовта си съм обречен!
Моята звезда си ти
Обичам те разбери
Очаквайте(Рапара-Хубав ден)