Дидо КроасанаСлънце и Луна

Червена луна прекрасна във квър е обляна
със ръзбито сърце от любов завладяно.
Рече й любимия:"Тръгвам за да остана.".
Не разбра тя тези думи и да плаче не престана.
Зъщерята на нощта беше Луната,
Слънцето пък беше обречен син на деня.
Граници поставиха им - Залеза и Зората
червени от мъка като пролетни цветя.
Любовта им преди това бе нечувата в света-
толкова велика между тъмнина и светлина.
Толкова силна и слаба, тореща и стодена.
Толкова наивна, истинска и зъблудена.
Бяла нощ, разплакана луна, на небето в нощта
ден просълзан, Слънце, скршло свойта светлина.
Свят обречен е на смърт, земята в страх трепти
как без тях ще живее и децата им звезди.
Една любов безкрайна на небето изгрява
всяка нощ и всеки ден без да се предава.
Двама вечно млади,вечно живи със света се борят.
Те без думи всяка нощ и всеки ден си говорят.
Слънце и луна на небето през деня и през нощта
мечтаят да запалят себе си и любовта.
Няма как да стане. Срещу тях е света.
Слънцето в затвор от лъчи, а Луната сама мълчи.
"Тръгвам за да остана. Тук съм, а ме няма."
Слънцето в гатанка каза и разделиха се двама.
Какво ли значеше? Луната плака в мрака.
Със сълзи от душа на майка се оплака.
Стига с тези драми. Със дена с във вражда.
От любовта ви ще се роди единствено ръжда.
Мрака и светлината се гонят от край време.
Те се състезават винаги, а любовта е бреме.
Луната изчака любимия си но дойде зората.
Присмя й се тя, че грозна е тъмнината.
Изгони я със вълчи вой в капките роса,
оставени от луната във края на нощта.
Деня понечи за миг да види своята любов,
но залеза го спря, за война бе готов.
Докосна тъмата, вкара лъч във мрака
изгори го залеза, отрази лъча в шубрака.
Една любов безкрайна на небето изгрява
всяка нощ и всеки ден без да се предава.
Двама вечно млади,вечно живи със света се борят.
Те без думи всяка нощ и всеки ден си говорят.
Слънце и луна на небето през деня и през нощта
мечтаят да запалят себе си и любовта.
Няма как да стане. Срещу тях е света.
Слънцето в затвор от лъчи, а Луната сама мълчи.
Роден от светлината, търси усмивкита добри,
събрал в шепи лъчите на зората на луна да ги дари.
Дете на нощта, омайна и тъмноока
рисува сънища и мечти, а нозете й търсят истинска посока.
Война оттогаз се води за любов невъзможна.
За връзката странна, нереална и сложна.
Слънце със деня се бори, а Луната със нощта.
Деца срещу родители във чест на любовта.
Оттогава война събужда се със вълчи вой.
На вълк хранен от сълзита на Луната.
И пак тогава слънцето угасва и той,
окървавено от залеза над планината.
Най-красивата любов - вечна и известна,
възпята в стихотворения, поеми и песни.
Любовта тайна между Слънцето и Луната
и войната между рака и светлината.
Векове и ери, откакто свят светува
Слънцето своята любима в затъмнение целува.
Когато Луната на гости иде през деня
със златен пръстен изгаря вечна любовта.
Една любов безкрайна на небето изгрява
всяка нощ и всеки ден без да се предава.
Двама вечно млади,вечно живи със света се борят.
Те без думи всяка нощ и всеки ден си говорят.
Слънце и луна на небето през деня и през нощта
мечтаят да запалят себе си и любовта.
Няма как да стане. Срещу тях е света.
Слънцето в затвор от лъчи, а Луната сама мълчи.