Dim4ouSorry

Виж мамо, съжалявам,
но ако нещо се обърка смятам наркотици да продавам.
Предпочитам т'ва вместо да стана даскал, да преподавам
килата ще купувам, ще ги препродавам.
Гладен няма да остана!
И знам, че ми е обещана затворническа пижама,
на куките ще кажа само: Вашата мама!
Виж ме на какво дередже съм! К'во друго ми остана?
Знаеш, всяка маймуна търси банана,
търси клона докато е в разгара на сезона.
През махлата ми са минали няколко тона, няколко милиона бонбона,
и пак съжалявам! Заставам пред цялата рода.
Помня първия път, като ме хванаха с трева,
майка ми ми каза: Май искаш да отидеш при братовчед си
в оранжевата сграда зад ония решетки,
където държат хората като животни в клетки.
Песнички пееш, а знайш ли в кой куплет си?
Да знам, ходя по тънките пакети, парапети
и не вървят тука ник'ви мурафети.
Пакети, хапчета, джонки и амфети,
пикота в хладилници на лампи нагрети,
ние с мойте ще жулим, а вие се приберете.
Първи, втори, трети ден, не щем да са приберем.
Да спим, това е проблем, когато съм нажулен.
Дните как да претъркулим? Мари, линии жулим.
Караме се кой да говори, всеки спори,
"Аз съм първи, ти си втори,
казвай кот ши казваш и пускай тъпите щори!"
Виж ме! Успях! Не станах жълтак! Не съм в затвора.
Минах тънко през бурята брат. Много хора изгоряха,
много хора не успяха. Аз успях! Успях!
И ако нещо се преебе не ма ебе даже и от МВР!
На улицата съм, някой да дойде да ме прибере!
Айде!! I`m sorry, sorry брат, sorry!