Лили Иванова и Асен ГарговКратко лято

Всичко е минало. Всичко е стихнало.
Спомен е в нас любовта.
Грабна, отнесе я вятърът есенен
живата жар от листа.
Мое щастливо, кратко лято,
ти не угасвай в мен.
Нека без болка, примирена
с глас на една душа,
обичта да те спре.
Спят вълноломите. Сенки от спомени
скриват ръце и лица.
Даже в сърцата ни стихнал е вятърът,
тъмни са всички слънца.
Мое щастливо, кратко лято,
ти не угасвай в мен.
Нека без болка, примирена
с глас на една душа,
обичта да те спре.
Кратко лято.
С усмивката на свойте слънца
ти правиш мига безкраен.
Кратко лято.
Вечен спомен, кратка любов.
Най – светла следа в моя живот.
Кратко лято.
С усмивката на свойте слънца
ти правиш мига безкраен.
Кратко лято.
Вечен спомен, кратка любов.
Най – светла следа в моя живот.
Всичко е минало. Всичко е стихнало.
Спомен е в нас любовта.
Грабна, отнесе я вятърът есенен
живата жар от листа.
Мое щастливо, кратко лято,
ти не угасвай в мен.
Нека без болка, примирена
с глас на една душа,
обичта да те спре.
Кратко лято.
С усмивката на свойте слънца
ти правиш мига безкраен.
Кратко лято.
Вечен спомен, кратка любов.
Най – светла следа в моя живот.
Кратко лято.
С усмивката на свойте слънца
ти правиш мига безкраен.
Кратко лято.
Вечен спомен, кратка любов.
Най – светла следа в моя живот.