Dim4ou и MadDogНов световен ред

26 години лазя, газя, ходя, бродя, скитам се,
бягам, лягам, ставам, в огледалото пак скивам се.
Няма смисъл от нищо, радваме се скришно,
виж го как на воля разрушава всичко.
Поредния мустакат чичко - anonymous,
по-добре на тях да вярвам, а не на вас.
Аз съм пепел, аз съм фас, бях качак, но изгорях,
аз вече го изпях, жуля ангелски прах.
Не ме е страх, няма ниво, аз съм навсякъде,
не искам да ми викат "Димо, много яко си са облякъл ве".
Това е живота ми, това не е спектакъл ве,
сам избрах си пътя, сам си нося кръста.
Макар че тея религиозните много не ги бръсна,
знам истината и направо ще ви пръсна.
Историята е гнусна, вече ми писна,
сълзи по face-a, лъжи по листа, Jimmy антихриста.
Не можеш да ме заслепиш, вече гледам напред,
за всичките им думи наричай ме глух,
измествам техния ред. (х2)
В главата ми изниква въпрос след въпрос:
"За да съм чист трябва ли ми път чисто нов?"
Планини, гори, трябва ли да изгори
всичко в пламъци, за да се поподреди?
Без колебание чувстваш ли преграда в предградие,
изчистено съзнание, да как пък не!
Не се чака изход, трябва да се мисли,
дела са нужни, а не само думи на листи.
Някои сочат с пръст надолу и всички гледат на там,
забравят, че за погледа им нагоре няма таван.
Защо се стига до там?
По-срамно е постоянно да бягаш от своя срам.
Когато погледнеш в огледалото на своите спомени
и видиш, че твоите корени са били отровени,
тогава разбираш, че контрола е в теб,
ножица, лепило и ти си наред.
Не можеш да ме заслепиш, вече гледам напред,
за всичките им думи наричай ме глух,
измествам техния ред. (х4)