Ти ме караш, татко, да замина
като твоя дядо за чужбина.
Да избягам от съдба проклета
и да си намеря там късмета.
Бедна е земята наша, зная,
сякаш е изпъдена от рая,
но тояжка просешка да хвана
искам пак при нея да остана.
Пр.:
Татко, татко, своята родина
не заменям за живот, /2 в чужбина.
Само у дома, във гората даже,
„Чедо, чедо”, всеки ще ми каже.
Само у дома, при близки хора,
аз си имам корен и опора.
Ако хляба у дома не стига
ще ме храни песен на авлига.
Ако кажа: Тука съм сираче,
седнало за себе си да плаче,
майка ще ми стане равнината,
татко ще ми бъде планината.