Съдбата ли виновна е,че страхливец си?
Избра ме да ме боли.
На болка нося много, знай не си ми първи ти.
Боляло ме е и преди.
Душата си излизам,чуйте ме сега.
Ранена съм.
Ще пия за любов ,която мъртва е.
Мразена от всички.
И срещу нас застана целият свят,а тя по-силна ставаше.
Болезнено е как се искаме с теб, до абситниране.
Съдбата ли виновна е, че страхливец си?
Избра ме да ме боли.
На болка нося много, знай не си ми първи ти.
Боляло ме е и преди. ×2
Къде ли сгреших?
Да се раздавам цял живот за хора без емоции и души.
И правилният знам ще дойде,ще остане тук и ще ме влюби пак.
На ръба, на ръба ,на ръба ,на ръба бях да откача.
И само с мен да се обърнеш пак назад, обещавам да усетиш моя ад.
Съдбата ли виновна е,че страхливец си?
Избра ме да ме боли.
На болка нося много, знай не си ми първи ти.
Боляло ме е и преди ×2
Признай си,че живееш в страх съжаляваше ,че хората пред мен избрах .
Зададе ли си ти въпроса, твоя избор какво ми коства ?
Отвътре се късам, на парченца се пръскам.
Чуя ли гласа ти на слушалката, настръхвам.
Всякъде блокиран,но с мисълта за теб заспивам.
И будя се нощем ,искам те още, още и още и още.
Поне веднъж човек бъди.
С наведена глава тръгни.
Стига лъжи, стига сълзи.
На теб и на страха ти,майната ви.
Повече така не мога.
С тази песен казвам сбогом.