Diss 4,5Пъзел без парчета

Стъпвам там където вчера някой е загинал
за повечето този ден е отдавна минал,
единствено във гроба ще бъдем честни,
дори последните минути, не са лесни!
Мъдрите и умните зад кофата гният,
балъците като къртици под земята рият.
В последния епизод вярата ни бе отнета, родината
превърна се във пъзел без парчета..
Веселият край го няма, няма ни и нас,
там където прадедите ни не бяха пас.
Спечелихме войната, но забравихме кои сме,
въпрос на време е гладно гърло да писне.
Къде си рицар чел приказките за доброто, къде си
малки принце, виждам само злото.
Капките от кръв бяха само начало , в черен ден искам
да виждам всичко в бяло, къде е пламъка на добрината,
любовта е самотата , светлината - тъмнината.
В последния епизод вярата ни бе отнета, родината
превърна се във пъзел без парчета..
За миг усетих, че има някой зад гърба ми ,
вместо приятел това бил е врага ми, любовта създаде
човека, а той омразата, във всяка книга, всеки план финална
ни е фазата.
Научен да се бори, роден да побеждава, български народ,
някога живееше в държава.
Единственото справедливо нещо е измамата, победените правят
по-голяма драмата.
Бяхме двамата, сега всеки сам, майко това което си ми дала
няма да го дам!
Вземете всичко, оставете ни звездите, на фона на луната,
ние сме добрите.
Къде си рицар чел приказките за доброто, къде си
малки принце, виждам само злото.
Капките от кръв бяха само начало , в черен ден искам
да виждам всичко в бяло, къде е пламъка на добрината,
любовта е самотата , светлината - тъмнината.
В последния епизод вярата ни бе отнета, родината
превърна се във пъзел без парчета..
Родината превърна се във пъзел без парчета (х2).
Слънцето грее, но не ни огрява, а божията ръка е тежка,
а не корава.
Силни сме когато борим се да оцелеем, някои умряха за да може
ние да живеем.
Левски, Ботев, Вазов и Раковски, Паисий Хелендарски, Каравелов и Бенковски.
Ханове, царе, прадеди, воеводи, на крака за всички Български народи!
Къде си рицар чел приказките за доброто, къде си
малки принце, виждам само злото.
Капките от кръв бяха само начало , в черен ден искам
да виждам всичко в бяло, къде е пламъка на добрината,
любовта е самотата , светлината - тъмнината.
В последния епизод вярата ни бе отнета, родината
превърна се във пъзел без парчета..