Дамян:
Без пътища към теб вървях,
а все до теб не стигах
и без вина виновен бях
и сам стени издигах.
Животът своя пропилях от себе си да бягам,
любовта си разпилях как (как) да ти повярвам?
Припев:
Галена:
Оставам сама отново сама нима не повярва в това,
отново сама, ужасно сама.
Оставам сама отново сама в миг от угаснала сълза
отново сама, ужасно сама.
Дамян:
А колко пъти тръгвах си,
и колко ли се връщах?
И как от огън любовта
в болка аз превръщах?
И тебе исках само до мене да притисна,
но любовта ми вярна към тебе не пресъхна.
Припев:
Галена:
Оставам сама отново сама нима не повярва в това,
отново сама, ужасно сама.
Оставам сама отново сама в миг от угаснала сълза
отново сама, ужасно сама.