Ne gledaj u pravcu mom
Lanac sam na srce stavila
ljubav sam ti cuvala
a ti si ga djubre pokido
i bura me oduvala
Nogama sam grozdje gazila
da ti vina ne fali
a ti si ga brzo popio
i snovi su se raspali
Ne gledaj u pravcu mom
taj pogled gorak je i slan
ti ovde vise nemas dom
i taj je pravac pogresan
Ne,ne gledaj u pravcu mom
taj pogled pun je sivila
ne gledaj,kisu ne salji
na jastuk mog plavetnila
U krv sam te svoju pustila
na ljubav,ti se zaklela
lepo si mi pricao a ja
o reci sam se saplela
Rukama mi dusu grejao
ni sobu od tada ne grejem
pa se lede sva ogledala
kada se sebi nasmejem
DjoganiNe gledaj u pravcu mom
Добави в любими
362
Запазете час за маникюр в Reservation.Studio още днес! Планирайте своето посещение лесно и бързо!
Резервирайте сегаДокладвай видеото
Език: Сръбски
Djogani - Ne gledaj u pravcu mom Текст
Докладвай текста
Djogani - Ne gledaj u pravcu mom Превод
Не гледай към мен.
Окови на сърцето си сложих,
там любовта ти пазих,
а ти на боклука я изхвърли
и буря ме отвя...
С краката си грозде мачках,
вино да не ти липсва,
а ти бързо го изпи
и мечтите се разрушиха.
Не гледай към мен
този поглед горчив е и солен
ти тук вече нямаш дом,
и тази посока е погрешна.
Не,не поглеждай към мен,
този поглед пълен е със сивота,
не гледай със сълзите ми не се шегувай,
на моята синя възглавница.
В кръвта си те пуснах
в любов ти се заклех,
хубаво ми говореше,а аз
в думите се заплетох.
с ръце душата ми топлеше
дори стаята от тогава не мога да отопля,
и се залеждат всички огледала,
когато на себе си се усмихвам.
Докладвай превода Искам превод Добави преводОкови на сърцето си сложих,
там любовта ти пазих,
а ти на боклука я изхвърли
и буря ме отвя...
С краката си грозде мачках,
вино да не ти липсва,
а ти бързо го изпи
и мечтите се разрушиха.
Не гледай към мен
този поглед горчив е и солен
ти тук вече нямаш дом,
и тази посока е погрешна.
Не,не поглеждай към мен,
този поглед пълен е със сивота,
не гледай със сълзите ми не се шегувай,
на моята синя възглавница.
В кръвта си те пуснах
в любов ти се заклех,
хубаво ми говореше,а аз
в думите се заплетох.
с ръце душата ми топлеше
дори стаята от тогава не мога да отопля,
и се залеждат всички огледала,
когато на себе си се усмихвам.