Depresija uzela je maha
crne misli u niskom su letu
prezivecu ja ovu golgotu
makar radila na svoju stetu
I sve se nadam, proci ce
bolji dani doci ce
jer kad dusa krvari
izgled lako prevari
A kad se budem otrgla
i ovu tugu presvukla
pitacu te je l' te sram
kad te drsko pogledam
A kad se budem otrgla
najlepsu svilu obukla
pitacu te da l' me znas
i koga to ostavljas
Zvezdama sam ukrala prasinu
osetila njihovu blizinu
nisam znala da ce dani s tobom
dugo, dugo da me brinu
I sve se nadam, proci ce
bolji dani doci ce
jer kad dusa krvari
izgled lako prevari
A kad se budem otrgla
pitacu te je l' te sram
a kad se budem otrgla
pitacu te da l' me znas
DjoganiSvila
Докладвай видеото
Djogani - Svila Текст
Докладвай текста
Djogani - Svila Превод
Депресия ме обзема,
черни мисли ме налягат.
Ще преживея тази голгота,
дори напук на мен самата.
Надявам се, че ще ми мине
и ще дойдат дни добри.
Защото когато душата ти кърви,
лесно е да я измамиш.
А когато се съвзема
и съблека тази тъга,
ще те погледна дръзко
и ще те питам:
„Не те ли е срам?“
А когато се съвзема
и най-красивата коприна облека
ще те питам:
„Позна ли ме? Знаеш ли кого оставяш?
Извисих се до небесата
и откраднах звезден прах,
но не знаех, че дните с теб
дълго, дълго ще ми тежат.
Надявам се, че ще ми мине
и ще дойдат дни добри.
Защото когато душата ти кърви,
лесно е да я измамиш.
А когато се съвзема
и съблека тази тъга,
ще те погледна дръзко
и ще те питам:
„Не те ли е срам?“
А когато се съвзема
и най-красивата коприна облека
ще те питам:
„Позна ли ме? Знаеш ли кого оставяш?
Докладвай превода Искам превод Добави преводчерни мисли ме налягат.
Ще преживея тази голгота,
дори напук на мен самата.
Надявам се, че ще ми мине
и ще дойдат дни добри.
Защото когато душата ти кърви,
лесно е да я измамиш.
А когато се съвзема
и съблека тази тъга,
ще те погледна дръзко
и ще те питам:
„Не те ли е срам?“
А когато се съвзема
и най-красивата коприна облека
ще те питам:
„Позна ли ме? Знаеш ли кого оставяш?
Извисих се до небесата
и откраднах звезден прах,
но не знаех, че дните с теб
дълго, дълго ще ми тежат.
Надявам се, че ще ми мине
и ще дойдат дни добри.
Защото когато душата ти кърви,
лесно е да я измамиш.
А когато се съвзема
и съблека тази тъга,
ще те погледна дръзко
и ще те питам:
„Не те ли е срам?“
А когато се съвзема
и най-красивата коприна облека
ще те питам:
„Позна ли ме? Знаеш ли кого оставяш?