Светлината на пътя, осеян с лед
носи мраморна тишина.
Там в бялото смисълът е отнет
и облечен е в самота.
Припев:
Дворци от вятър и от облачен прах
тихо е....
Живее там в свойта сила и страх
звездният Малък Принц.
Той не чувства в очите си нищото,
вижда залези и цветя.
Сам живее в своята приказка
и къпе утринната роса.
Припев:
Той знае, че всички красиви неща
са невидими за очи,
които не чувстват, че вятър в дъжда
цветовете ще угаси.
Припев:/2x/