Ето ме тук отново прероден,
същия свят,същия град,
човешкия образ е до мен,
брат за брата-враг,
но война в мен вика,давай напред,
понякога си в роба,понякога щастлив човек.
Дали да се впиша,да дръпна,да издишам,
не знам дали да тичам,докато пътя не виждам.
Пускам се в невидими стени,в големи железни врати,
живота не ми го спести,паднаха моите звезди!
Фалшиви блянове,наредени до фалшиви цели,
не пипам там,слагам се в графата смели,
на северното момче всичко са му взели,
но пази в сърцето си самотно дните бели.
И сам война е войн,вълк единак,
скитник с частица светлина в големия мрак.
След не много време и северно сияния,
капката надежда в дните на отчаяние!
Един човек,а всъщност цял легион,
има цел,има мечта,не е милион.
Музикален войн,лиричен батальон,
дай му музика,неще нито корона,нито трон!(х2)
Избери дали да летиш,по земята да вървиш,
направо да продължиш,или да се отклониш.
Това е твоя избор,аз моя го направих,
погледнах напред и се изправих.
Миналото забравих,лошите спомени удавих,
опитах от горчивото и се задавих,
предпочитам доброто,то да надделее,
бойната птичка,свраката да надпее.
Защото позитив е мотив да живееш,
трябва да залезеш,за да можеш да изгрееш,
да плачеш,за да знаеш как да се смееш,
да паднеш,да станеш,пречката да преодолееш.
Защото през ада се минава за рая,
тръгваш и не знаеш какво те очаква на края.
Зелена градина или пустош и сивота,
краят е един за всеки в тая игра!
Един човек,а всъщност цял легион,
има цел,има мечта,не е милион.
Музикален войн,лиричен батальон,
дай му музика,неще нито корона,нито трон!(х2)