Дойдох си у дома с разплакани очи,
отново тъй сама ти майчице мълчиш.
Изчезнаха безгрижните ми дни,
но спомена остава и боли.(x2)
Знай, че в живота е така, нижат се раздели след раздели,
стискам силно майчина ръка, галя ти косите побелели.
Знай, че в живота е така, болка и тъга са неразделни,
падам аз пред теб на колене, прошка искам в тоз живот неверни, неверни.
Под стария навес се спущам в самота
и сякаш беше днес дочувах им гласа.
Не топли майчини сълзи се сляха,
в твоя дом под бащината стряха.
Уморих се много от живота, бях наивно палаво дете,
млад баща отиде си в гроба, черна скръб на пътя ми дойде.
И от мъка мама разболя се, пареха очите и сълзи,
три сестри останахме сираци, жадни за щастливи детски дни.
Знай, че в живота е така, нижат се раздели след раздели,
стискам силно майчина ръка, галя ти косите побелели.
Знай, че в живота е така, болка и тъга са неразделни,
падам аз пред теб на колене, прошка искам в тоз живот неверни, неверни.