Дует РитонЗлатен Ритон

Но в тих вечер прозорци заспиват
но в твоя димлувен прениква едва
гласът на Трамвай си за тих
безледно потих дълбоко в нощта!
Очакване тръпне любов и надежда
прозореца скрита блян светлина
го виждалите къща с луната подреждат
разплакани никви пустиня даря...
Аз чакахте дълго с пиянното плаках
изплака душата ми стон подир стон
но късната вечер се пак те чаках
и щастие миг е от Златен Ритон.
Последнато пак пиянното спира
разгрява очите им къснат луна.
Видяхте видяхте нима не разбираш
превърна ме своя своя богиня съдба...