Нахален и грешен пристъпваш ти, дошъл си пак да просиш любовта.
Когато искаш, идваш ти за дързостта - завиждам ти. Стига толкова, писна ми.
Ти като всичките мъже ме каниш първо на кафе, спечелиш обич с думи - нищо чуй и губиш. Иди при друга по-добре и с поредното кафе…пробвай ти любов да си купиш.
Нежно целуваш лицето ми но нещо пак в тебе се крои.
Нахален както винаги, какво очакваш? Кажи. През студа ти дам може би?