At ten past three in the afternoon
In 1996 an eight pound baby arrived
That was me
I don’t know why I was brought to life
But I swear that I’m the luckiest girl alive
To be part of this family
And now I miss the times
When you’d hold my hand
When I’m crossing the road
You’d never let me fall
Until it was time for you to let me go
And who knows when you’re old and grey
Who you’re gonna grow up to be
But every day I love you more
You did it all for me
I met my best friend by the age of three
And she grew up watching episodes of Lizzie Maguire
With me, on TV
Oh we used to share our secrets didn’t care
About what we would say
Even when it got embarrassing
I let you in
And now I wanna go back
To when we’d dress up and we put on a magic show
And I’d boss you around
But you’d never frown, never wanted to go home
And who knows when we’re old and grey
Who we’re gonna grow up to be
But every day I love you more
You did it all for me
I won’t let these moments fade away
Its ‘cause of you I’m who I am today
Little Miss from ‘96
And how I miss the times when you’d hold my hand
When I’m crossing the road
You’d never let me fall
Until it was time for you to let me go
And who knows when you’re old and gray
Who you’re gonna grow up to be
But every day I love you more you did it all for me
And every day I love you more you did it all for me
Докладвай видеото
Ella Henderson - 1996 Текст
Докладвай текста
Ella Henderson - 1996 Превод
В три и десет, следобяд,
през 1996 се роди трикилограмово бебе.
Това бях аз.
Не знам защо ми беше даден живот,
но се кълна, че съм момичето, с най-голям късмет,
за да бъда част от това семейство.
И сега ми липсват времената,
когато ме държахте за ръката
докато пресичах улицата.
Никога нямаше да ме оставите да падна,
докато не дойде време да ме пуснете.
И кой знае, когато остареете и посивеете,
какви ще бъдете тогава?
Но с всеки изминал ден ви обичам все повече.
Вие направихте всичко за мен.
Срещнах най-добрата си приятелка, преди да стана на три.
И тя порастна, гледайки Лизи Макгуайър
с мен, по телевизията.
Споделях ме своите тани, не се притеснявахме
какво ще скажем,
Дори когато беше засрамващо.
Допуснах те до себе си.
И сега искам да се върна обратно,
когато се обличахме и правехме магическо шоу.
И те командвах,
но ти никога не се цупеше, никога не искаше да си тръгваш.
И кой знае, когато остареем и посивеем,
какви ще бъдем тогава?
Но с всеки изминал ден те обичам все повече.
Ти направи всичко за мен.
Няма да позволя тези моменти да избледнеят,
заради вас съм тази, която съм днес!
Малкото момиче от 96-та.
И как ми липсват времената,
когато ме държахте за ръката докато пресичах улицата.
Никога нямаше да ме оставите да падна,
докато не дойде време да ме пуснете.
И кой знае, когато остареете и посивеете,
какви ще бъдете тогава?
Но с всеки изминал ден ви обичам все повече, вие направихте всичко за мен!
И с всеки изминал ден ви обичам все повече, вие направихте всичко за мен!
Докладвай превода Искам превод Добави преводпрез 1996 се роди трикилограмово бебе.
Това бях аз.
Не знам защо ми беше даден живот,
но се кълна, че съм момичето, с най-голям късмет,
за да бъда част от това семейство.
И сега ми липсват времената,
когато ме държахте за ръката
докато пресичах улицата.
Никога нямаше да ме оставите да падна,
докато не дойде време да ме пуснете.
И кой знае, когато остареете и посивеете,
какви ще бъдете тогава?
Но с всеки изминал ден ви обичам все повече.
Вие направихте всичко за мен.
Срещнах най-добрата си приятелка, преди да стана на три.
И тя порастна, гледайки Лизи Макгуайър
с мен, по телевизията.
Споделях ме своите тани, не се притеснявахме
какво ще скажем,
Дори когато беше засрамващо.
Допуснах те до себе си.
И сега искам да се върна обратно,
когато се обличахме и правехме магическо шоу.
И те командвах,
но ти никога не се цупеше, никога не искаше да си тръгваш.
И кой знае, когато остареем и посивеем,
какви ще бъдем тогава?
Но с всеки изминал ден те обичам все повече.
Ти направи всичко за мен.
Няма да позволя тези моменти да избледнеят,
заради вас съм тази, която съм днес!
Малкото момиче от 96-та.
И как ми липсват времената,
когато ме държахте за ръката докато пресичах улицата.
Никога нямаше да ме оставите да падна,
докато не дойде време да ме пуснете.
И кой знае, когато остареете и посивеете,
какви ще бъдете тогава?
Но с всеки изминал ден ви обичам все повече, вие направихте всичко за мен!
И с всеки изминал ден ви обичам все повече, вие направихте всичко за мен!