When did life become so complicated?
Years of too much thought and time I wasted
And in each line upon my face
Is proof I fought and lived another day
When did life become this place of madness?
Drifting on an empty sea of waves and sadness?
I make believe I'm in control
And dream it wasn't all my fault
When your feet don't touch the ground
When your voice won't make a sound
Here, it's safe, in this place, up off the clouds
When your feet don't touch the earth
You can't feel the fates that hurt
And you're free, there's no need to come down
When your feet don't touch the ground
Everyday just feels a little longer
Why am I the only one not getting stronger?
Running around pretending life's a play
It doesn't make the darkness go away
I may be young but I can still remember
Feeling full of joy, crying tears of laughter
Now all my tears are all cried out
Make-believe, but count me out
Cause my feet are on the ground
And the inner voice I found
Tells the truth, "There's no use
If your head's in the clouds"
With my feet on solid earth
I can face the fates that hurt
And in time, I'll be fine
I'll come 'round
I was once like you
Life was a maze
I couldn't find my way out
But what I say is true
You will be amazed
Make-believe and you will find out that it's true
When your feet don't touch the ground
When your voice won't make a sound
Here, it's safe. In this place
Up off the clouds
When your feet don't touch the earth
You can't feel the fates that hurt
And you're free, there's no need, to come down
When your feet don't touch the ground
Ellie GouldingWhen your feet don't touch the ground
Докладвай видеото
Ellie Goulding - When your feet don't touch the ground Текст
Докладвай текста
Ellie Goulding - When your feet don't touch the ground Превод
Кога животът бива толкова объркан?
Години на толкова много мисли и време, което пропилях.
А всяка бръчка на лицето ми
е доказателство, че съм се борила и изживяла за още един ден.
Кога животът се превръща в това място на лудост?
Нося се по море от вълни и тъга.
Опитвам се да повярвам, че съм контролируема.
И че мечтата не е изцяло моя грешка.
Когато ходилата ти не докосват морското дъно.
Когато гласът ти не издава звук.
Тук е безопасно, в това място, горе, в облаците.
Когато ходилата ти не докосват земята.
Не можеш да почувстваш болката на съдбите.
И си свободен, няма нужда да идваш долу.
Когато ходилата ти не докосват морското дъно.
Всеки ден просто се усеща като малко по-дълъг.
Защо съм единствената, която не може да стане по-силна?
Бягам наоколо, преструвайки се, че животът е игра.
Това не прогонва мрака.
Може би съм млада, но все още мога да си спомня.
Чувството на удоволствие, изплаканите сълзи от смях.
Сега всички тези сълзи са изплакани.
Накара ме да повярвам, но ме заряза.
Защото ходилата ми са върху морското дъно.
А вътрещният ми глас, който открих
ми казва истината: "Няма полза,
ако главата ти е в облаците"
С краката ми на твърдата земя.
Мога да почувствам болката на съдбите.
и в този момент ще бъда добре.
Ще дойда тук.
Щом те обикнах.
Животът се превърна в лабиринт.
Не успях да намеря изхода.
Но каквото казах, е вярно.
Ще бъдеш изумен.
Ще те накарам да повярваш, че ще разбереш, че това е истина.
Когато ходилата ти не докосват морското дъно.
Когато гласът ти не издава звук.
Тук е безопасно. В това място.
Горе, в облаците.
Когато ходилата ти не докосват земята.
Не можеш да почувстваш болката на съдбите.
А ти си свободен няма, нужда да идваш долу.
Когато ходилата ти не докосват морското дъно.
Докладвай превода Искам превод Добави преводГодини на толкова много мисли и време, което пропилях.
А всяка бръчка на лицето ми
е доказателство, че съм се борила и изживяла за още един ден.
Кога животът се превръща в това място на лудост?
Нося се по море от вълни и тъга.
Опитвам се да повярвам, че съм контролируема.
И че мечтата не е изцяло моя грешка.
Когато ходилата ти не докосват морското дъно.
Когато гласът ти не издава звук.
Тук е безопасно, в това място, горе, в облаците.
Когато ходилата ти не докосват земята.
Не можеш да почувстваш болката на съдбите.
И си свободен, няма нужда да идваш долу.
Когато ходилата ти не докосват морското дъно.
Всеки ден просто се усеща като малко по-дълъг.
Защо съм единствената, която не може да стане по-силна?
Бягам наоколо, преструвайки се, че животът е игра.
Това не прогонва мрака.
Може би съм млада, но все още мога да си спомня.
Чувството на удоволствие, изплаканите сълзи от смях.
Сега всички тези сълзи са изплакани.
Накара ме да повярвам, но ме заряза.
Защото ходилата ми са върху морското дъно.
А вътрещният ми глас, който открих
ми казва истината: "Няма полза,
ако главата ти е в облаците"
С краката ми на твърдата земя.
Мога да почувствам болката на съдбите.
и в този момент ще бъда добре.
Ще дойда тук.
Щом те обикнах.
Животът се превърна в лабиринт.
Не успях да намеря изхода.
Но каквото казах, е вярно.
Ще бъдеш изумен.
Ще те накарам да повярваш, че ще разбереш, че това е истина.
Когато ходилата ти не докосват морското дъно.
Когато гласът ти не издава звук.
Тук е безопасно. В това място.
Горе, в облаците.
Когато ходилата ти не докосват земята.
Не можеш да почувстваш болката на съдбите.
А ти си свободен няма, нужда да идваш долу.
Когато ходилата ти не докосват морското дъно.